Мечтите са онази част от нас, които не умират, те остават живи, поддържат и нас живи. Те не са само в нашите сърца, но разполагат и с нашия ум, нашето време, разбъркват се с потока на живота ни, оцветяват безцветните скучни парчета от всекидневието в пъстри цветове. Как бихме съществували без мечти ? Как бихме издържали тежестта на ежедневието, ако нямахме една упора, един бряг, където да пристигнем след дълги пътувания? Мечтите са безкрайни, различни, изпълнени с дух, с любими лица, молитви и блянове. Независимо на колко години си, ти се нуждаеш от тях, за да бъдеш силен, мотивиран , за да бъдеш истински човек.
Животът ни учи. Той ни дава постоянно търсените отговори, дава ни уроци и нови въпроси. Но ние, хората, понякога разбираме грешно подтекста, поуката или се оставяме да бъдем отнесени от теченията на разочарованията и грешките. И спираме да мечтаем, да се надяваме, защото обществото мисли по друг начин или защото страхът от това да бъдем обект на смях ни завладява. А няма нищо по-смело и по-чисто от мечтите на млад човек, на дете. Ние, младите, доста често се опитваме да паснем в някаква среда и точно заради това изоставяме детето в нас, онова дете , които събира доброто, цени усмивките и е щастливо с малките неща. И така реалността или някои части от нея ни крадат мечите, а след това и усмивките, хармонията.
Мечтая и разпознавам човека, който мечтае. Той е различен, разпален от идея, усеща се топлина, смелост в думите му, в мимиките и жестовете. По различен начин думите намират своите образи в него, по друг начин той успява да завладее всичко около него. Мечтаещият човек гори, лети и живее в друго измерение, по други правила. Той изгражда своя свят на друго място. Знам, че съществува такова между действителността и мечтите. Знам, че там хората се чувстват удовлетворени , изпълват се с енергия. Там няма конкуренция, няма лъжи, всичко е обвито в блясъка на разума, на песента. В това измерение е скрито щастието и луксът да можеш да мислиш и да действаш по собствен начин. Или просто да намериш убежище от забързания свят, критиката и тормоза. Има и други неща, които разбрах за това вълшебно място между два свята. Когато добавиш и усилие, време там, вече преминаваш в още по-голямо измерение- това на целите. Тук вече ти растеш, ставаш отговорен и си истински късметлия, ако си доволен от теб самия. Има много неща, които човек може да научи от този свят, там има много утехи , с които да си поговориш, докато бурята на реалността отмине. Но най ми харесва това, че мечтаещият човек винаги носи сърцето си. И всеки един момент може да ти отвори врата към него. Защото сърцето не е орган, той е нещо голямо и магично. А немечтаещият носи само маската, с която го свикваме, той е сив, лишен от сетива, емоция.
Не искам да виждам младежи, които се отказват от себе си. Нищо не е грешно, ако те кара да се чувстваш щастлив и цял. Ако те прави емоционален, ако те топли. Реалността е нещо относително, често повърхностно и много лъжливо. Материалният свят все повече краде от нас. Грубите отношения, изгубилите си души изпълват нашия ден. И в този свят единственото , което ни остава е да мечтаем, да се унесем, дори и за кратко, в съня. Сън за по-добро утро, за по-добри хора и по-чисти дела.
Асимптота – желание, което непрестанно се доближава до, ала никога не достига своето осъществяване. Имам мечти – да бъда съзвездие, да разпръсквам звезден прах, магия, да раздавам чудеса, да пиша. Да пиша не защото трябва, а защото героите в мен ще искат да разкажат своите истории. Желая да бъда мотивация, да променям хора, както мен ме промениха книги, да бъда вдъхновение, дъжд. Искам да докосвам сърца, да изчистя души, да създам път. Дали това ще е асимптота или настояще зависи само от мен. Защото човек е в центъра на Вселената, той е сила. А аз вярвам, че друга Вселена се намира и в нас. Защото сме различни, а различията създават красотата. Имам и друга мечта – да пътувам , да откривам нови култури, да се запозная с нови светове, да се влея в океан. Да достигна до двата полюса, до най-безкомпромисните студенини, да видя нови хора, нови общества. Искам да докажа да всички , че независимо къде си, какво правиш, как го правиш, каква е твоята реалност, там в дъното на душата си ти криеш своята мечта. Криеш я от мръсни ръце, криеш я даже от себе си. И тая мечта те държи жив, държи те човек, едно дете, което все още търси любовта и малките жертви.
Вярвам, че всички сме млади в душите си, независимо на колко сме. Всички искаме просто да вярваме в нещо, което ще ни откара до настоящето. А реалността, която ни пречи, я създаваме също ние. Тя е донякъде резултат от нашите действия. Не приличаме ли на доктор Франкещайн , който е убит от своето желание ? Действителността е красива, създадена да съдържа всичко човешко. Безкрайно е разкаянието и вината на човека , който не изпълнява своята мисия в тоя живот – да твори добро. Тъжна е истината за преобразуването на реалността под въздействието на хората, на материалния свят. „Ако искаш светът да се промени – самият ти стани промяната."- казал великият мислител Махатма Ганди. Ако искаш да промениш нещо , започни сега. Освободи се от предразсъдъци и навици. Бъди готов за нови изживявания, вярвай в магията, вярвай в себе си. Една птичка пролет не прави, да, но никой не е казал нищо за вдъхновената птичка, която силно мечтае.
Езги Севен Ахмед - 17 години, участник в конкурса ни за онлайн съдържание "Важните житейски теми през очите на децата и младите хора", възрастова група 3
Няма коментари:
Публикуване на коментар