Важните житейски теми през очите на децата и младите хора

Казват, че човек е на толкова години, на колкото се чувства. Някои си остават вечно млади, вечно усмихнати и животът им минава, сякаш гледан през „розови очила“. За други пък – незнайно защо – от ранна възраст, окраската на живота блъска да направи сивите рамки – черни... Така че – може би за повечето – важността на житейските теми не зависи толкова от възрастта, а от мирогледа. И обикновено това са житейските проблеми... Това едва ли е добре, но е неоспорим факт.

Казват, че някъде над облаците непременно грее слънце. Но това, че и някъде под морските вълни, определено имало твърдо дъно, не променя изгледите за давещия се... Е, за мен най-важната житейска тема е, че се превръщаме в нация на давещи се... И това че управниците ни се опитват да успокоят с идеята за твърдо дъно... Някак си не се получава.

Обръщали ли сте внимание какъв е процентът на положителните новини? Понякога показват някой спечелен медал или някое котенце, гушнало се в кученце... Но като цяло – всички медии ни заливат с информация за бедствия, катастрофи, престъпления, жертви, наркотици, миграция, инфлация, корупция, деградация. – Та житейски теми /проблеми/ - дал Господ. Но главното според мен е народопсихологията, с която се очаква да ги посрещнем. Наскоро ми споделиха във фейсбук: „Бай Ганьо пак протестира. Системата го убива.“ Но откъде според вас трябва да тръгне промяната? Защото истината, която за мен също е очевидна е, че Байганьовщината ни залива. „Бай Ганьо сам се затрива – под път и над път – буквално!“ 

Мразя рекламите, но в една се казва, че проблемът ни е думичката „Дано“. Това наистина е тема за размисъл. Необяснимо е, че вечно търсим виновен извън нас, че все се надяваме някой друг да реши дилемите на собствените ни житейски теми. Невъзможно е да променим системата, която ни убива, ако не променим първо себе си и най-накрая не надрастнем робската си психика. Вярно е, че за разлика от родителите си, ние не учим за робство, а за „присъствие“ по нашите земи. Забравя се за „синджирите роби“, за кланетата от народните песни. За Батак и Перущица, за войводите, за Шипка и Плевен... Сега е модерно да се интегрираме. Но не като се ограмотяват невежите, а като се поощряват по-събудените – да затъпеят. Неграмотните по-лесно се доверяват и манипулират, а съответно и управляват. Имах учителка, която се хвалеше, че не било толкова трудно да научиш умен да побеждава, колкото малоумен – на няколко букви. Това изяждаше голяма част от времето й и затова никой от класа не ходеше на състезания... Но бяхме интегрирани. Заради един – системата е готова да затрие цял клас, но никаква я няма, когато някой, въпреки някакъв недъг, се стреми да отиде напред и нагоре. Чест и уважение за тези хора. Но са толкова малко... А системата хаби ресурси за уж образоване на фиктивни ученици – неможещи или изобщо нежелаещи да се ограмотят. Нелепо е мои връстнички, забременели и родили вече по няколко пъти от „самота“ да получават доходи надвишаващи доходите на работещ, добър специалист. А се знае, че те едва ли отиват за децата им. Необяснимо е защо такъв голям процент от населението се облагодетелства от социални помощи, а родителите на нашите родители, които са работили по няколко десетки години, трябва да избират хляб или лекарства да си купят...

Бай Ганьо няма пътища и култура на движение. За него не е проблем да изпревари „по-простите“ по аварийната лента. Да отнеме предимство, да разплиска локва върху минувачите, да мине през светофара на червено или да прегази някого на пешеходна пътека... Пък ако при това е подпийнал или дрогиран... Е, и адвокатите душа носят – и за тях работа трябва да има. А вратички, с достатъчно парички, се намират.

Застроихме дюните. Изсякохме горите. Активизираха се свлачища и бликнаха наводнения. Имаше щети и жертви. Събирахме помощи – голяма част от тях отидоха незнайно къде. Но виновни не бяха намерени... 

Душата на нацията се разпиля по света. Но там се работи, а тук – всеки гледа да се скатае. Работодателите лъжели, че плащат – работниците – че работят... И никой не иска да запретне ръкави и да види какво ще се получи ако наистина се потруди. Бай Ганьо е мързелив и макар че е неграмотен, ако изобщо поиска да работи – не може да е какво да е! Той иска да ръководи! Да гледа отвисоко и да получава за нищо куп пари... Е, а дано – ама надали! 

Байганьовщината ни залива и системата ни убива! Но промяната трябва да започне от нас самите – тук и сега! Ето това са моите важни житейски теми!

Но въпреки това...

Казват, че когато човек се фокусира върху хубави неща, му се случват хубави неща... Затова – мислете позитивно въпреки това, че досега излагах моето становище за важността на житейските проблеми. Може би ако опитаме всички да бъдем малко по-добри и да се радваме за другите, ако чувстваме с душата си и живеем със сърцето си... Може би...

Пенко Георгиев Балъков - 16 години, участник в конкурса ни за онлайн съдържание "Важните житейски теми през очите на децата и младите хора", възрастова група 3